Смел план за преодоляване на липсата на умения във Великобритания
Целта, сложена от тогавашния министър-председател Тони Блеър през 1999 година половината от младите британци да отидат в университет, доста разшири достъпа до квалификации на равнище подготовка, които в миналото бяха лимитирани до малко на брой определени. Но по-малкото внимание, отделено на професионалното и техническо образование, докара до „ бездна в уменията “ другаде. Повече от една четвърт от свободните работни места в Англия през днешния ден се дължат на дефицит на умения. Недостатъчно хора учат квалификации, които дават отговор на потребностите на икономиката; някои поемат огромни задължения, с цел да учат некачествени степени, когато биха били по-добре в професионални курсове или чиракуване. Близо един милион души на възраст от 16 до 24 години въобще не учат, не работят или не се образоват.
Това е фонът на удивителната подмяна на задачата на Блеър от премиера сър Кийр Стармър предишния месец с нова: две трети от хората да вземат участие в образование на по-високо равнище – академично, техническо или чиракуване – до 25-годишна възраст. Правителството стартира да създава някои амбициозни проекти, в това число разширение на чиракуването и основаване на нова професионална подготовка или V-ниво. Дали ще съумеят ще зависи от това какъв брой добре е проектирана новата система и приложена от бранш, който към този момент е подложен на интензивно напрежение. И държавното управление би трябвало да подтиква образованието на умения, без да подкопава университетския бранш, който, макар минусите си, провокира злоба от връстниците си.
Планът на V-ниво е предопределен за 16- до 19-годишни, които желаят фокусирано върху работата образование в области като инженерство, финанси и счетоводство или креативен промишлености, създадено с работодатели. Това съставлява най-голямото разклащане в образованието след 16 години, откогато консерваторите през 2016 година излязоха с Т-нива, които обезпечават две години техническо образование. За разлика от T-levels обаче, които са опция на университетските A-levels, V-levels ще се оферират дружно с тях. Те ще заменят „ замайващ “ набор от към 900 курса, свързани с професионално образование, предлагани през днешния ден.
Подходът на разбъркване и съвпадане към професионалното и академичното образование има смисъл, като се заобикаля раздвояването на пътищата, които могат да затвърдят английските класови разделения. И въпреки всичко въвеждането на нова подготовка е голямо начинание, изискващо време и запаси за създаването и популяризирането й, както и за образование на учители.
Междувременно държавното управление пое добре пристигнал ангажимент да свърже повишението на таксите за университетско образование в Англия с инфлацията – поставяйки завършек на траялото десетилетие заледяване на таксите, което накара университетите да вършат загуби приблизително от локални студенти, а съвсем половината се чака да отчетат недостиг през 2024-25 година Освен това има за цел рационално да ограничи посредствените курсове, като обвърже нарастванията на таксите с постигането на по-високи стандарти за качество.
Таксите, свързани с инфлацията от през днешния ден, обаче няма да компенсират ерозията им в действителни условия през последното десетилетие. Това прави конфликта сред политиката на държавното управление за имиграция и висшето обучение още по-жалък. Много университети употребяват по-високи доходи от такси от задгранични студенти, с цел да субсидират локалните студенти, само че ограничението на имиграцията понижи броя на задграничните претенденти. Планиран 6-процентов налог върху таксите за образование на интернационалните студенти, които даже най-хубавите университети в Обединеното кралство споделят, че ще се борят да трансферират, би бил доста нездравословен – даже в случай че държавното управление е декларирало, че ще употребява постъпленията, с цел да финансира връщането на стипендии за прехрана на студенти с ниски приходи.
Обучението по-добри умения не е просто похвална цел; жизненоважно е за реализиране на визията за напредък на държавното управление. Но то би трябвало да бъде съпроводено от обзор на финансирането на университетите и студентите за да се сложи секторът на доста по-здрава дълготрайна основа. Новата цел на Starmer би трябвало да значи повече младежи, които следват професионални курсове от висок клас тъкмо под равнището на степента, и повече студенти, които получават по-качествени и по-добре ориентирани степени – а не оттегляне от университетските упоритости от ерата на Блеър.
